Интервю на Венелина Стоянова с Филип Славов, капитан на “Черноморец” U19, отборът спечелил бронзовите медали за сезон 2017/2018 във водната топка

Искам да работя за развитието на водната топка

Филипе, преди колко години започна да се занимаваш с водна топка?
Преди 11 г. за първи път влязох в басейна. Това беше първата година, когато “Черноморец” беше сформиран като клуб, и от тогава до сега не съм спирал да тренирам.

Кое те кара да продължаваш да тренираш и играеш водна топка? Не е тайна, че големият проблем в клубовете, независимо за кой спорт става въпрос, е че в един момент състезатели се отказват от активен спорт.
Със сигурност, след толкова дълго време в басейна и любовта към спорта това ти става вече част от живота, няма как да не е фактор. Но също много ме радва да работя с младите деца в клуба, много ме радва да помагам на клуба да се развива. Също искам да работя за развитието на водната топка като цяло, защото мисля че може да бъде на много по-високо ниво от това, което е в момента. Така че винаги има нещо, за което да работя, и някакъв начин по който да усъвършенствам себе си, клуба или хората покрай мен.

Спомням си в първите години, когато започна да играеш, беше неуверен, беше плах във водата. Много трагично изживяваше всеки свой неуспех при ударите към вратата. Сега при теб има едно огромно, осезаемо израстване. Спокойно мога да твърдя, че ти си и изграден вече лидер на отбора. Каква е тайната, каква е рецептата, какво трябва да притежава един лидер?
Благодаря. Човек трябва първо да може да се справи със собствените си битки, защото това е най-трудният момент. На всеки може да му се случи във важен момент да направи голяма грешка. Въпросът е как ще реагираш.

На мен ми се бяха случили доста трудни периоди преди няколко години. В смисъл имал съм трудни моменти в басейна и извън него, но аз съумях и с помощта на клуба, на треньора и на приятели в отбора, с които вече бяхме станали като семейство, да преодолея всичко това. Това ме направи по-силен, по-издръжлив и ми помогна в момента да мога да бъда пример за малките към мене, да с стремя да им помагам, да им предавам всичките уроци, които сам съм научил.

Знаеш ли броя на медалите, които си спечелил?
Не. Черноморец винаги е бил фаворит за призовата тройка във всички възрасти. Винаги, когато съм играл, ние сме отивали на турнир с идеята, че ще играем за злато. Всяка година сме печелили отличие. Не броя медалите, тъй като съм перфекционист и за мен са важни само тези, които са от злато. Не съм успял да спечеля такъв, но със сигурност витрината ме е доста богата заради страхотната работа, която се върши в клуба.

Последният финал, в който игра, отборът стана бронзов медалист за U19. Спокойно може да се каже, че вашето място беше първото. Но по стечение на обстоятелствата, някои от момчетата не бяха в отбора. Какво се случи?
Ние влязохме в този турнир без никакви очаквания. Всички ни бяха отписали предварително, тъй като много от големите играчи, които дълго време са били в този клуб, прекратиха кариерата си по една или друга причина. И трябваше този отбор, който се яви на U19, да се сформира много бързо. Трябваше бързо да се стиковаме, да разберем кой как играе, да обясним на малките как стоят нещата при по-големите възрасти, тъй като разликата тук е доста голяма. Но те показаха страхотно сърце, страхотно желание и невероятни качества. Имаме изключително талантливи момчета, които идват отдолу. И наистина, ние бяхме най-подготвеният отбор в София. По една или друга причина не им достигна мъжество, не им достигна опит, но това само може да им помогне във всички битки, които им предстоят да водят отсега нататък.

Това последен мач ли беше за теб с екипа на “Черноморец”?
Да. За съжаление това беше един от последните официални мачове с “Черноморец”. Засега, надявам се. Така че и за мен беше по-специален турнир. Аз съм нещо като последния останал от големите, тук, на басейна.

Наистина беше доста емоционално моето пътуване и пребиваване в София. Прекарал съм страхотни години с тези момчета. Срещнах изключително приятелско отношение от всички състезатели, срещу които играхме, и които знаеха, че напускам България. Беше много красиво изживяване, изпълнено с емоции. И въпреки тъгата, че трябва да напусна страната, съм оптимист. Започвам едно ново приключение, започвам една много трудна битка. Отивам някъде, където ще бъда никой и трябва всичко да започна от начало. Това ме кара да работя още повече и да гледам към бъдещето.

Какво ще прави един български национал в Холандия?
Ще уча в университет - инженерна специалност – мехатроника. Отивам с голямата идея, че ще продължа да тренирам, да се развивам в спорта. От тази година станах и съдия, републиканска категория, известно време работя като треньор в клуба. Така че, надявам се като отида там да разширя още повече мирогледа си относно спорта. Да разширя знанията си, да взема всичко позитивно от там, да помогна на отбора си както игрово, така и организационно във и извън басейна. Ако мога да развивам повече качествата си и, дай Боже, един ден да се върна и всичко научено да го приложа тук.

От думите ти разбирам, че там ще тренираш и играеш. Имаш ли идея къде?
Да, в “ПСВ Айндховен”. Срещнах се с треньора, направих една тренировка. Момчетата в отбора са много позитивно настроени, имат много добра база, сериозна подготовка, имат пет мъжки отбора, няколко женски и всички играят много добре.

Те ме очакват да отида там, остава да оправим документацията. Два пъти са играли в шампионска лига. В момента мъжкият отбор се намира в “Б” група. Според треньора, тази година те няма да успеят да спечелят промоция, тъй като отборът им е съставен от по-млади играчи. Но се надявам, ако тази година не са успели, догодина с моя помощ да се изкачим в първата лига.

Има ли други чужденци?
Да, тъй като Айндховен е индустриален град, има доста много чужденци. Запознах се с момчета от Ирландия, от Азия. Имат една добра стиковка както от местни, холандски момчета, така и от чужденци.

Какво ще отнесеш със себе си в Холандия?
Най-лесно е да кажа слънцето. Тръгвам зареден с енергия и очаквам да ми се случват само хубави неща оттук нататък. Предстоят ми трудни моменти – на много учене, адаптация. Мисля да взема най-хубавите неща от България – нашите традиции, манталитет и да ги пренеса там.

Още снимки на Филип може да видите в галерията.