Тренирайте здраво и учете

Интервю на Венелина СТОЯНОВА с ватерполиста на “Черноморец” Константин ГАРОВ

Константин, как се чувстваш в Англия?
Добре се чувствам, както тук. Но е различно.

Как приемат един българин в, може би, най-реномираните университети в света?
В моя университет студентската общност е международна. Има студенти от много страни и всички са приети не според това от къде са. Няма такава разлика между хората, не се различават по това. И изобщо според мен няма значение от къде си.

Константин Гаров е известен млад талантлив математик не само в Бургас, но и в родината и в света. Наградите и медалите, които той е завоювал на републикански, световни състезания, международни олимпиади по математика и математическа лингвистика са многобройни. На 12-годишна възраст Косьо стана световен шампион по математика в Тайван. Бившият вече ученик на ППМГ “Акад. Никола Обрешков” е лауреат на Седмите годишни награди на Фондация “Енчо Керязов” в категория “Образование”.

Освен в математиката, Константин Гаров има куп медали и във водната топка с отбора на любимия “Черноморец”. Поредното отличие в спорта бургаският ватерполист очаква да завоюва с отбора на Оксфордския университет – Сент Джоунс колидж, където той е студент.

Единственият българин ли си в твоята специалност?
Не знам, но има българско общество и мисля че сме между 30-40 човека, защото това е един от най-популярните за българските състезатели университети по природни науки.

Какво учиш в Сент Джоунс колидж?
Следвам математика и компютърни науки. Първи курс съм. Първият срок вече мина. Нивото е добро, не твърде високо, но не и твърде ниско. Така че остава ми достатъчно свободно време, за да спортувам, което е доста важно за мен. Дори тренирам гребане.

Играеш и за университетския отбор по водна топка, вече имаш и официални мачове.
Да, играя в отбора на университета. Вече имам участие в 7-8 мача, участвам в Южната лига на университетите в Англия. От колежанско първенство само първите два отбора ще се класират за финалите. Мисля, че ние ще се класираме първи или втори, така че ще играем на финалите. Сега през февруари ще имаме мач с Кембридж, което в същност е най-старото колежанско дерби по водна топка. Провежда се всяка година от 1890 някъде, т.е. дербито ще бъде 120-о издание вече.

Как протича тренировката там, какво е по-различното?
И там тренираме на 25 метров басейн. Тренировките са доста подобни на тези тук, с “Черноморец”. Разликата е, че са по-дълги по времетраене. Понякога упражненията са малко по-различни. Треньорът ни е хърватин.

Любопитен факт е, че и в Оксфорд ти се срещна с президента на България.
Да. В Оксфорд това е традиция - да идват представители от институции на различни държави, най-вече политици, президенти. Румен Радев се срещна с нас, хората от българската общност, преди речта си пред студентите през октомври. Беше интересно. В България всяка година има среща на олимпийците с президента, така че аз и друг път съм се срещал с него. Тук, в България, ние, олимпийците, се срещнахме отново през декември месец.

Как стана така, че точно в Оксфорд си студент. Зная, че имаше предложения и от други университети в света?
Да, така е. Но избрах и кандидатствах там. Всъщност мисля, че много хора се подценяват и много от тях имат шанс да влязат в Оксфорд. Не е чак толкова трудно, колкото изглежда по име. И когато човек събере смелост и кандидатства, има изпит и когато го вземе, после отива на интервю и ако е подготвен няма как да не влезе.

Намери ли приятели там?
Намерих много приятели – и във водната топка, и в курса ми, имам приятели от различни кръгове, както и тук в Българя – математици, ватерполисти, всякакви.

Трудно ли ти е далеч от дома? Кои са най-големите трудности, които среща един студент зад граница?
Не съм имал кой знае какви трудности. Все пак пътувал съм много преди това, ходил съм на лагери, на състезания в чужбина. Различно е, но това го прави и по-трудно, но и по-интересно.

Липсва ли ти България, семейството?
Да, но моите срокове и учебната програма са така направени, че имам достатъчно свободно време с големи ваканции, които са на доста често, така че ще се прибирам тук на всеки два месеца. И това е хубаво.

Какъв е процесът на обучение?
Интересното там е, че имат такава система на обучение, в която има срещи на професор с двама ученици, което е по-различно от повечето университети. Системата е малко по- различна, но идеята е същата.

Какво ще посъветваш своите съотборници в “Черноморец” и приятели?
Да тренират здраво и да учат.