Не съм предполагал, че в Бургас се развива водна топка

Интервю с многократния шампион по ватерполо и треньор на националния тим Руси Сяров.

Руси Сяров е роден на 27 март 1930 г. в Бургас.

По любимия спорт водна топка се запалва още като дете. Той е един от хората, поставили на по-високо стъпало развитието на българското ватерполо. Като треньор и състезател е печелил многократно шампионската титлата на страната в този спорт. Сред неговите възпитаници е Иван Славков-Батето. Сяров е шампион на 400 и 1500 м св. стил в периода 1955-1959 г., с 19 поправки на републикански рекорди.

Племенник е на българския художник и склуптор Петко Задгорски по майчина линия. От 31 години живее в Гърция, а от 21 г. негова спътница в живота е Мария Стимфалиаду. Именно мадам, както я нарича с много нежност 82-годишният бургазлия, спасява живота на Сяров след получен инфаркт.

В любимия Бургас е по лични дела. Очарован е от развитието на водната топка в родния град, но в същото време говори с голямо огорчение за деградацията на младото поколение.

Г-н Сяров, разкажете за водната топка от времето, когато страната е била прохождаща в плувните спортове.

Започнах тренировки на 11-годишна възраст в басейна, който беше заграден на вълнолома на пристанището под ръководството на тогавашните асове - Красимир Калиманов и Илийката. Лимонов беше скачач, той отговаряше за скоковете във вода. Примитивана беше организацията на работа. Докато представлявах отбора на ОРПС като бургазлия, се класирах на 5-6 място. В трудовата повинност, където влязох по желание за по-кратка служба, за трите години в спортната рота станах шампион и рекордьор на 400 и 1500 м св. стил. Скромен успех за времето. По водна топка съм над осем пъти шампион на България под името на три клуба. Първо с отбора на трудова повинност “Ударник”. След като ни съкратиха като старшинен състав, преминахме всички в “Септември” /София/. Там играх 4 години и записах постиженията си по плуване и спечелих три първи места във водната топка. Наградиха ме със званието майстор на спорта. Отборите на “Септември”, които започнах да подготвям, станаха шампиони по плуване и по водна топка. Две години по ред израснаха млади и надеждни състезатели и когато отборът на “Септември” беше изоставен от старите асове в националния отбор, включих петима юноши от школата и с тях две години пак спечелихме титлата при мъжете, което беше голяма радост за мен и за децата. Те дълги години бяха участници в националния състав. Участвахме във фестива в Москва 1956 г. и в редица международни срещи. Дори имахме победи над четвъртия в света тогава отбор на Румъния по водна топка. Условията бяха тежки, трудни, тренирахме в студена вода особено пролет и есен. Но благодарение усилията на състезателите и посещения на отговорни държавни места, скоро получихме закрити басейни в София. До тогава беше само 17-метровият басейн на централната баня.

Сега, след повече от половин век, какви са впечатленията Ви от бургаската водна топка?

В Бургас съм от три месеца. Научих случайно за международния турнир, който организира “Черноморец”. Честно да ви кажа бях изненадан от това, което видях. Не съм предполагал никога, че в Бургас ще се развива водната топка. От сърце поздравявам състезателите и треньора Петър Йонов и всички, които са помогнали за израстването на такива надеждни бъдещи майстори на водната топка. Дано да не бъде това краят на усилията и на обществеността и на факторите в Бургас. За треньора съм сигурен, че няма да напусни битката, защото е мъжко момче, да е жив и здрав. Но пак повтарям- крайно бях благоприятно изненадан от това, което видях. Е, има детайли, върху които трябва да се помисли, да се поработи, но общо взето картината е много обнадеждаваща.

Като човек с доста натрупан опит през годините, знаете ли формулата за успеха в спорта? Какво трябва да направи държавата и в частност един клуб, за да има израстване в спорта?

Първо е необходимо сърце и разум от страна на ръководителите на самия спорт и на обществото на съответното населено място. А Бургас е голям град, да не кажа велик, защото тук са израснали редица духовни и спортни личности, хора с успехи и в икономиката. В тази насока трябва да се работи с общи усилия, защото спортът помага за цялостното развитие на младите хора- бъдещето на държавата, което според мен в момента не се развива добре. Има връщане, спад във всяко отношение.

Според вас, защо след години на големи успехи на олимпиади, за първи път България записа толкова слабо представяне на Игрите в Лондон. Къде е грешката?

Грешката е само в ръководителите на спорта. Имам впечатления, че държавата все пак подпомага развитието на спорта, но изглежда ръководителите отстъпват в много отношения- специално във футбола. Толкова години с традиции в този спорт, с международни участия, със специалисти от чужбина оставаме африканците да ни превъзхождат в спорт, в който сме имали значителни успехи. Е не на олимпийски върхове. И там регресия, и там падения- явно трябва да се сменят ръководителите. С тези стари отживели разбирания и с помощта на бизнесмените, които удовлетворяват егото си, мисля че не помагат за развитието на спорта. Закупуването на скъпи играчи-това също е грешка. И изостават нашата младеж, която е талантлива.

Да разбирам ли, че според вас липсва изграждането на пирамидата, която трябва да започне от училищната скамейка?

За училищната скамейка да не говорим, защото ме засягате много. Аз съм разочарован от морала на младите, просто е обидно, жалко за хубавата ни страна. Може ли да допуснем деца в начална училищна възраст да лъжат и крадат, а на 14-15 г. да убиват? До там сме стигнали за съжаление, което лично мен ме засяга и безпокои за бъдещето на България.

Тъй като разоговорът ни е във сферата на спорта - може ли чрез него тези деца да бъдат спасени?

Разбира се. Спортът приучава във всяко отношение. Освен че повишава функционалните възможности и качества на младия организъм, възпитава и подпомага физическото и умственото развитие на индивида. Аз по принуда (понеже не ми бе разписан документът да следвам архитектура, където имах желание да работя) станах спортист и не съжалявам. Спортът ме научи на много неща в живота, даде ми много. Благодаря на Бога, че е добър с мен и съм благодарен на хората, които ме опознаха и подпомогнаха моята дейност.

Живеете повечето време извън България. Как мислите, защо изоставаме, къде кривваме от правилния път, къде е нашата грешка?

Мисля, че предимно в морала регресираме много и оттам произтичат всичките неудачи в развититето на младото общество. Даваме възможност на низките страсти и на чалгата да се налагат и да заемат съществено място в живота, особено на младежта, което за съжаление е грешка. Затова младите, кадърните напускат страната. Обезлюдяват я от кадърното младо поколение и обричаме на постепенна гибел нашата хубава България. Това го казвам с болка.

На кои известни ватерполисти сте били треньор?

Имаше един момент, когато бях играещ треньор на националния отбор. На фестивала в Москва през 1956 г. съвместявах тези две функции. И да ви кажа честно, съобразно подготовката и възможностите на отбора- спечеленото шесто място от десет отбора беше не малък успех. Това беше първият ни значителен успех. След това бихме и румънския състав. В отбора имаше известни имена, които станаха и израснаха много добри граждани на България. Беше една плеада. Децата, които тренираха и се представяха от името на дружество “Септември” /София/, действително заслужават уважение. Това са Чакалов, Рафаилов, Славков, Бекяров, Ханджиев и др.- шампиони по плуване и по водна топка за възрастта си.

Може да се каже, че вие сте били хората, поставили основите на водната топка в България.

Водна топка имаше и преди това. Участвал съм в създаването на основите на спорта водна топка. Първите стъпки - от тренировките в студената вода в басейна “Диана”, с пренасянето на количките с въглища, когато включиха отоплителна инсталация. Грижихме се за доброто стопанисване на съоръжението. Въобще имаше друг ентусиазъм и друго разбиране на нещата за периода.

Вижте албума с архивни снимки