Петър Йонов: Важно е да запазим структурата на клуба

Интервю с председателя и старши треньор в СКВТ “Черноморец” Петър Йонов

Ваканцията беше доста натоварена за вас и вашите състезатели - лятото премина в усилени тренировки, провеждане на турнири. Сега в навечерието на първенството играхте първи контроли. Къде се намира “Черноморец” в етапа на подготовка?

Още е рано да кажем къде сме, не са изчистени нещата. Радостното е, че в малките възрасти вече имаме много деца. За съжаление не може да се каже, че количеството е преминало в качество, но се надяваме тази конкуренция, която съществува, да роди някакви плодове. Смятам, че пътят, който сме поели, е правилният и не трябва да се крием, да се успиваме, а да си търсим срещите и да взимаме от всеки по нещо положително.

С какви възрасти ще участва клубът през новия сезон?

Така както миналата година участвахме - с деца, момчета, юноши младша, девойки и мъже. Няма да крия, че от една страна сме притеснени финансово. Не се знае докъде ще стигнат средствата тази година, надяваме се и разчитаме изцяло на Община - Бургас. За съжаление спонсорите, по обясними причини за всички, са се поотдръпнали на този етап. Но ще се опитаме по някакъв начин да покрием финансово участието на тези възрасти. За нас е най-важно първо да запазим структурата на клуба в този си вид и обръщаме изцяло внимание на тази нова вълна, която идва отдолу. Надяваме се целият този труд да даде някакви плодове. Трудно е, но продължаваме. Притеснени сме, че този голям контингент от деца трябва да го вкараме в басейна в Младежкия дом през зимата. Просто умът ми не го побира, как да се организираме, за да намерим вода на всички отбори.

Не е тайна, че след като прекъснете тренировки на открития басейн сте в отлична форма, но след като влезете в Младежки дом - нивото спада и това влияе на представянето на отборите.

Логично е. Половинчато са решени нещата в Бургас, що се отнася до подготовката през зимния период. Има голям оптимизъм от това, което се очаква да бъде построено в Бургас - да се реши и тази част - зимната подготовка на отборите. Много разчитаме и се надяваме на това г-н Николов да остане и да продължи да е кмет на Бургас, защото се вижда какво построи и как се промениха нещата. Нека не забравяме, че само преди две години бяхме в много по-окаяно състояние. Но ние продължаваме да си вършим работата. Групите ни са достатъчно окомплектовани, може да падне малко подготовката, но в едно обозримо бъдеще нещата ще се променят.

Казахте, че новата вълна идва отдолу. В същото време част от състезателите в старша възраст завършиха средното си образование и всеки пое по своя път. Остават ли във водната топка?

Да, всеки пое по своя път, но обединяващото е водната топка. Проведе се събрание със състезателите от мъжкия отбор, голяма част остават при нас. Има само един заминаващ за Франция, където ще учи, други четирима продължават образованието си в София. Търсим организационно да решим и въпроса с тяхната подготовка в столицата. Целта на този отбор е да продължи да съществува, за да има къде да се реализират малките. И преди години сме го коментирали това нещо с вас. Това е нашата съдба- всяка година ще изпращаме по някой в София. Трябва да им се даде възможност да продължат там да тренират и да се състезават с нас. Естествено нивото им на подготовка ще спадне, защото следват в сериозни университети. Но тези, които ще се върнат в Бургас, ще бъдат 24-25- годишни – възраст, в която ще могат спокойно да продължат да играят.

Смятате ли в следващото издание на международния турнир за купа “Бургас” да поканите чужди отбори, непознати за вас.

Естествено, ние още тази година се опитахме. В течение сте със сагата на турския отбор. Надявам се догодина да не се получават такива изненади- да очакваме някого, а той по независещи от нас причини да не може да пристигне. Имаме предварителни разговори с други отбори. Що се отнася до румънците- вероятно ще продължим да контактуваме с тях, въпреки че това, което се разигра в последния мач и желанието им на всяка цена и с всички средства да спечелят купата, не кореспондираше особено с феърплея. Ще продължим да търсим партньори и от други краища на ватерполната география, надявам се да го реализираме.

За изминалия сезон за какво съжалявате и кое има най-голяма стойност от постигнатото от клуба?

Няма за какво да съжалявам. Не мога да кажа, че не са се старали децата. Ако съжалявам в някаква степен, това е , че не можахме да се подготвим както трябва. Доволен съм, че придобива все повече популярност водната топка. Тази година е показателна. Имаме изключително много желаещи, които искат точно водна топка да играят заради това, че са разбрали какво носи, какво дава този колективен спорт. Това ме удовлетворява и ми вдъхва оптимизъм за бъдещето - малките, с които ни предстои много тежка работа. Но пък това, че е пълен басейнът - за един треньор това е мечта. Можеше и по-добре да се класираме. Получиха се сътресения със състезатели, на които разчитаме, които бяха водещи, но поради куп причини се отдръпнаха. Проблемът е страшен. Все още като че ли обществото неглижира спорта, и то най-вече младите, които предпочитат да стоят по кафенетата. Но мисля, че и това ще отмине. Преди малко ви споменах за конкуренцията. Ще дойде и това време- ще го променим. Доволен съм, че басейнът е пълен с деца, че съхранихме мъжкия отбор, че момчетата влязоха в сериозни учебни заведения, което е още един показател за интелектуалния уровен на нашите състезатели. Медали се печелят, медали се губят…

Направихте и друга важна крачка през изминалия сезцон. Имате двама млади съдии. Да очакваме ли и ново поколение треньори, които да помагат в работата ви.

Работим във всички насоки. Виждате как с времето се опитваме да окомплектоваме центъра с всичко необходимо. Благодарение на Общината се взе табло, от наша страна организирахме състезание. Знаете, че конкуренцията е тежка. Направихме двама съдии от Бургас, които се представиха великолепно на международния турнир за купа “Бургас”. Що се отнася до треньорите- да чакаме треньори. Тази година едно от тези момчета, които ще играят в мъжкия отбор, влезе в НСА. Ето я първата птичка, дето се казва. Треньорската професия не е привлекателна и трудно се прави треньор. Това огромно количество от състезатели обаче трябва да бъде обхванато от повече треньори. В тази насока може би трябва да се работи.