Йонов: Спокойни сме за бъдещето си

Интервю на Венелина СТОЯНОВА с председателя на СКВТ “Черноморец” и главен треньор в клуба Петър Йонов

От участието си в първенствата за сезон 2016 клуб по водна топка “Черноморец” спечели четири комплекта медали – шампионска титла при младшата възраст, сребро при деца и момчета и бронз при старша възраст. Отличията са само от мъжкото направление. Това най-голямото постижение на куба ли е досега, г-н Йонов?
Да, за първи път имаме четири медала от едно направление. В национален план конкуренцията се изостря и за всеки един медал е водена битка. Със зъби и нокти сме драпали да го спечелим.

Кое беше положителното през изминалото първенство?
По-големият брой отбори участници, повишаване на конкуренцията в първата шестица, където нямаше катастрофални разлики между тимовете. Мачовете бяха напрегнати, което със сигурност вдига нивото на водната топка. Ние сме удовлетворени от това, което се случи, имахме резерви за по-добро класиране в някои възрасти, но имаше обстоятелства, които ни попречиха. Без да крия (смятам, че това е един от основните проблеми) това е съдийството, което изостава от нивото на турнирите. Вие бяхте свидетел какво се случи насред Бургас на първия финален кръг от държавното първенство за момчета. Чудовищно и безскрупулно беше ощетен нашият отбор, който в крайна сметка загуби и математическата възможност да спечели първенството. След мобилизация във Варна успяхме да стигнем до второ място. Но ударът там в психологически план беше много тежък. Това са все още неукрепнали състезатели, които не заслужават такова отношение. Във Варна можеше да се стигне до много тежки психологически сривове и ако това е целта на някои от българските съдии – да се удари бургаската водна топка- не им прави чест, защото тя е една от водещите в България.

Този проблем съществува от доста време и не веднъж “Черноморец” се е сблъсквал с него. Това означава, че нещата не се променят и се тъпче на едно място.
Съществува проблемът, защото клуб “Черноморец” винаги е държал нещата да се случват честно. Така възпитаваме състезателите, така искаме и ние да се държим. Преди време бях решил да не се занимавам със съдийството, но проблемът ескалира спрямо нас. Затова смятам, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на контингента, който се занимава със съдийството. Има няколко души, за които се съмнявам че могат да изпълняват тази дейност. Не поради некомпетентност, а поради липса на достатъчно морални качества да изпълняват такива функции.

Постигнаха ли отборите във всяка възраст целите, които бяха поставени?
Искам да изразя удовлетворението си от детския отбор, който зае второ място, в една странна система, за която предсказахме, че няма да сработи. Спомняте си принципа на разпределение изток - запад, според които ние трябваше да играем квалификацията си във Враца, което малко обърка географските ни представи. Във Враца треньорът ни ми сигнализира, че не всички мачове са минали коректно. На финала във Варна играхме в тежка атмосфера на екзалтирани родители с нетолкова лице приятни възгласи от трибуните, спорно съдийство. Тази запалянковщината от футболните трибуни се премести на басейните – нещо, което никога не е било. Въпреки това децата успяха да се измъкнат и да спечелят среброто.

За другата възраст – момчета, мога да кажа само суперлативи. Този отбор беше поставен в много тежко положение от реферски престъпници (малко е силна думата, но няма как по друг начин да го оприлича, след като става въпрос за деца). В първия финал тези деца показаха изключително морално-волеви качества и сами намериха сили да се измъкнат от това тежко положение. Това стана с цената на много напрежение и аз в качеството си на педагог, не мисля че тези деца заслужаваха да бъдат оставени в тази тежка ситуация. Затова този сребърен медал е изключително ценен и впечатляващ. Младшата възраст изигра едни много тежки квалификации, с победи от по 1 гол. Спрямо нас имаше тенденция и тежестта на мачовете дойде може би от това, че бяхме наказани заради подкрепата, която заявихме за “Локомотив Н.Н.” при отсъждането им на служебна загуба.

Мисля, че феърплеят е не само за спортистите, но и за хората, призвани да управляват спорта. Затова не се скрихме и застанахме зад “Локомотив”, въпреки че се конкурираме с този клуб.

В най-важните мачове “Черноморец” беше в подем и си изигра перфектно финалния кръг в Бургас с победа над прекия противник. Тази шампионска титла в младшата възраст е знакова за нас. Шест години не сме печелили злато. Не можахме да се израдваме на шампионската титла, защото след това се случи най-лошото с едно от нашите деца – Василий. Трагедията се отрази на децата по време на финала. Но всичките ни тези купи и медали нямат значение и съм готов всичко да дам, но да не се случват такива неща.

От юношите старша възраст очаквахме най-много като реализация. Имахме тежък мач с “Аква”, който беше на границата със скандал. Варненци нямаха достатъчно резерви, такива каквито имахме ние. Затова поставената задача на разбора беше - играем мач на изтощение. Но това нямаше как да стане, след като мачът беше многократно прекъсван. Единият от съдиите спираше играта, за да възпитава състезателите, треньорите и публиката. В крайна сметка не стана. Мачът с “Локомотив” пък го загубихме с един гол, със съмнения за нередовност на последното попадение.

В мъжкото първенство дадохме възможност на 15-годишни състезатели да вземат участие в него. Играха освободени от напрежение, от класиране и може би щяхме да успеем да завършим напред, ако обстоятелствата бяха позволили основни играчи да присъстват на квалификациите. Поредната недомислица беше, че мачовете се играха по време на студентска сесия.

За нас е важен преходът от старша към мъже. Време е това, което сме инвестирали в долните възрасти, да го видим и при мъжете. От тук нататък ще виждаме нови състезатели в мъжкия тим на клуба.

Подготвителните ни групи са пълни, може би ще се наложи някаква селекция, защото басейнът става тесен, а и сега с новата наредба за заплащане на часовете трябва да прецизираме хората. Имаме доверие към треньорите и се надявам да се справят както в мъжкото така и в дамското направление. Жените практически са ни девойки. Трябва да се въоръжим с търпение и да ги изчакаме. За първи път се сблъсквам с женски спорт, но това е провокация за мен и се надявам да се справим и там.

Искам да благодаря на община Бургас и спонсора “Бургас електрик”, които ни подкрепиха за осъществяване на целите и с чиято помощ “Черноморец” затвърди името си на водещ клуб в България.

За трети пореден път спечелихте турнира за Купа Бургас, състезание в което конкуренция не липсваше.
Колкото и да бяха осакатени съставите заради ангажименти на националните тимове, три грузински отбора от школа, която участва винаги на европейски първенства и поне в последните години се представя доста добре на сериозни форуми, това показва че имаме ресурс от състезатели, които могат да играят поне на това ниво. Удовлетворен съм от това, което показаха отборите ни, но забелязвам някои неща, върху които трябва да работим. Те са най-вече в психологически план. Турнирът за Купа Бургас е едно изключително сериозно за мен начинание, което коства много енергия за клуба и в частност за мен, да си призная. Въпреки всичко ние няма да се откажем от този път, няма да се капсуловаме и да си седим в България.

Така ние освен за развитието на нашия клуб мислим и за развитието на българската водна топка – да влезе в една нормална среда. Ние не боледуваме на всяка цена да имаме медали. За нас са важни хората и ние ги имаме. И тази марка, за която преди си говорихме, тя вече съществува. Справката е турнирът за Купа Бургас, където показахме с какво разполагаме.

В сравнение с останалите участници в първенствата “Черноморец” е с четири комплекта медали. Петте варненски клуба имат общо 8 медала – КПС- 2, Комодор-3, Аква-1, Черно море-2, а от столичните единствено “Локомотив Н.Н” е с три. Какво показва тази статистка за изминалия сезон?
Опитвам се да бъда безпристрастен, но статистката е очевадна. Във Варна тези осем медала са спечелени от четири клуба, а в Бургас от “Черноморец”. Доволен съм от представянето на нашия клуб, оставам “статистиците” да кажат къде сме.

Марката “Черноморец” вече защитават доста бургаски състезатели, чийто брой в различните гарнитури с всяка година нараства. Кои са ватерполистите, които получиха повиквателни в националните отбори?
Състезателите от “Черноморец”, ангажирани с националните отбори, са: при юношите до 17 г. – вратарят Георги Ненов, Пламен Йорданов и Николай Тодоров. В по-малката възраст, р. 2000 г., - вратарят Михаил Колев, Калоян Димитров, Иван Николов и Радостин Пейчев. В националния отбор за р. 2001 г. бяха повикани Христо Борисов и Валери Тончев. При девойките това са Яна Парушева и вратарката Румяна Евстатиева.

Какви са намеренията на клуба, за да продължи успешното развитие?
Базата вече ни е малка. Имаме необходимост от още треньори, но не симулативно работещи, а работещи в контекста на амбициите на клуба. Ако разполагаме с такива треньори, смятам че работата коренно ще се промени. Провели сме лични разговори с треньори в чужбина – хора с имена, които очаквам да приемат предложението ни и да пристигнат в Бургас. С повече треньорски кадри ние ще можем да обърнем повече внимание на подготвителните групи, на отборите участващи в държавните първенства, на мъжкия отбор и на женското направление. След положения повече от 12 г. труд в клуба започват да се виждат резултатите – излизат наши кадри и в съдийството и в треньорската професия. Т.е. били сме прави като сме решили да развиваме клуба си по този начин. Така че спокойни сме за бъдещето си, за разлика от много други клубове в България.