Предизвикателствата в обсадата на COVID 19 през очите на една ватерполистка

Във време на принудителна социална изолация едно 18-годишно момиче описа в есе предизвикателствата, пред които се изправя, и интригуващите промени, през които човек преминава. Казва се Румяна Евстатиева.

Дванадесетокласничката от бургаската Немска езикова гимназия “Гьоте” е позната личност както в училищните среди, така и в спорта. Тя е лидер в много инициативи и координатор на ученически проект. Руми е и многократна медалистка по водна топка, бивша националка, капитан на женския отбор на “Черноморец”, член на Националната ватерполна съдийска колегия към БФВТ и помощник на главния треньор в бургаския клуб Петър Йонов.

Неоспоримо е предизвикателството – положението, в което се намираме  – COVID-19  и извънредна ситуация!

И може би единственото, което остава на всеки един от нас, е да спазваме наложените мерки и да се насладим на малките неща, които досега бяха невидими.

Може би втората най-обсъждана тема във всеки дом, след, разбира се – коронавируса, е онлайн обучението, което затрудни всички ни – ученици, учители и… родители. Бих се описала като оптимист, понякога даже безнадежден, но в тази ситуация бих казала, че това е едно от най-хубавите ми качества.

Аз съм ученичка последна година в НЕГ “Гьоте”, едно от малкото иновативни училища в Бургас, което преди извънредното положение всъщност бе едно от първите, експериментиращо в сферата на иновациите. Но сега не е време да се конкурираме, а да проявим чувствителност към другия и да си помагаме. А как ние в НЕГ го правим?

Смея да кажа, че всички, ученици и учители, нямахме достатъчно смелост или енергия да настояваме в иновативността преди ситуацията, но ето ни сега – това е новият ни шанс да работим  онлайн  и да развиваме идеите си без страх, че ще сгрешим. Надявам се, че на всички ни е ясно – всеки подобен процес е бавен, иска време и търпение. Няма да крия, че от опита ми за учене в електронна среда се изненадах от бързата адаптация към ситуацията – ръководството създаде необходимата среда, а учителите с безграничен ентусиазъм приеха предизвикателството.

И в тази връзка – ученици и родители, нека бъдем толерантни към случващото се, защото ако се замислим, това, което се случи в образователната ни система за отрицателно време от две седмици, се реализира по света с години.

За всички новата среда е интригуваща:

Родителите – често приемат ситуацията като един шанс да се върнат назад във времето и да изпробват знанията си или пък още по-приятно – да се учат на нови неща и да прекарат малко време с децата си, което не винаги се получава в забързаното ежедневие.

Учениците – използваме времето си да свикнем с дигиталния свят, защото ще ни се наложи в даден етап от живота ни, а и мисля, че на всички ни е в пъти по-лесна чисто физическата подготовка за училище от преди. Кога друг път ще имаме възможността да сме по нощница и да слушаме урока онлайн?!

Мили учители – благодарим Ви, въпреки затрудненията, знайте, че не сте сами! Вие не помислихте и за миг да не изпълните отговорностите си към нас! Приготвяхте задачи, гледахте видеа, четяхте, помагахте си. Това е още един урок, който невидимо ни преподадохте.

Но ние сме до вас! Ние сме заедно и се допълваме повече от всякога, защото споделяме процеса на учене как да общуваме максимално добре! Мисля, че връзката ученик-учител е по-добра от всякога и все повече осъзнавам истинността на притчата на Хан Кубрат – “Съединението прави силата”.

 Румяна Евстатиева – ученичка от 12 “а” клас в НЕГ “Гьоте”.