"Черноморец" е ватерполна марка

Интервю с председателя и главен треньор на бургаския клуб по водна топка “Черноморец” Петър Йонов

Г-н Йонов, с какво се отличаваше изминалата 2015 г. от предходната?
Стъпихме на нова база – басейна в ПМГ, който в голяма степен помага за развитието на нашия спорт. Изградиха се и трибуни на открития басейн “Флора”, което допринася за популяризирането и провеждането на състезания. Това е новото за нас като клуб. В национален план има вече доста отбори. Прави впечатление обаче, че нови центрове в други градове не се появяват. Напротив, роят се клубове по стари центрове, което не мисля, че е добре за нашия спорт. Това количество, според мен, не премина в достатъчно качество. Смятам обаче, че нивото на първата шестица отбори е достатъчно прилично и предстои тези кадри да се използват и да се работи така, че да се прескочи основния проблем – преходът от юношеската към мъжката водна топка. Струва ми се, че там имаме големи резерви и в тази насока трябва да работим. Трябва да се изграждат нови центрове. В цялата държава се построиха нови басейни – в Плевен, Благоевград, Добрич, може би там са резервите на федерацията като организация, призвана да развива този спорт. Нелепо е, според мен, в един център да има шест клуба по водна топка, както във Варна. Те трябва да се разхвърлят в други центрове. Това е разликата между двете години – увеличаване бройката на отборите, но твърде смело ще бъде да кажа, че това е прераснало в някакво качество.

Федерацията ще приложи ли намерението си да раздели първенствата на две зони?
Има такива нагласи първенството да бъде разделено на източна и западна зони. Най-вероятно през новия сезон пилотно ще се пробва този вариант при най-малките възрасти.

Какви са плюсовете и минусите от това разделение?
Плюсовете са преди всичко финансови, защото ще обслужва центровете на тези зони. Като такива се очертават София и Варна по силата, където са повече клубовете по водна топка. Нещо, което аз не приемам за съвсем обмислено, мисля че не е дошъл моментът да се прави това разделение. Не може една страна, в която най-дългата дестинация е 400 км, да се разделя по този начин. Това води до следните проблеми: източната зона ще бъде по-силна от западната и има опасност силни отбори от източната да не намерят място във финалите. И обратно - от западната примерно да влязат слаби отбори. Не виждам това по какъв начин ще допринесе за развитието на водната топка.

Това ми напомня за времето, когато бяха въведени нормативи за разпределяне на отборите в първа и втора шестица и “Черноморец” беше меко казано ощетен.
Да, махнахме нормативите, сега измисляме друго. Това ние не можем да го приемем за нормално и ще се опитаме да се преборим с тази ситуация, съзнавайки че болшинството отбори от гореспоменатите центрове ще бъдат доволни от такова разделение. И вместо да разширяваме географията на спорта, ние ще я стесняваме. А Бургас ще се превърне в сателит на Варна, нещо което ние не можем да приемем.

Резултатите и класиранията покриха ли очакванията ви, които имахте преди началото на този вече изминал сезон?
Първо конкуренцията се изостри. Очаквахме малко по-добри класирания при децата, момчетата, младшата възраст - не можахме да ги реализираме. Но се борихме и сме във финалната шестица. Тази година не бяхме на върха във възрастите. Знаете, заради липсата на бази не успяхме да поддържаме всеки набор и това продължава да дава отражение. Генерално няма причини да сме недоволни, защото във всички възрасти сме сред водещите. Старшата ни възраст, която финишира пета и попълни липсващото звено в нашия клуб, можеше да играе и за сребърния медал, но рулетката така се завъртя, че станахме пети. Фактът, че този отбор го има и се докосна до медала, за нас е удовлетворение. Честно казано ние не очаквахме толкова силно да играе този отбор.

Впечатляващо е, че ние сме единственият клуб, който си позволи участие на всички възрастови групи в двете направления – мъже и жени. Няма други. Смятам, че клубът работи в правилната посока, друг е въпросът дали използваме всичките се резерви и възможности. Надявам се това да продължи и да дава по-добри резултати, каквито очаквам през следващата година. И ако преди една година имахме три сребърни медала, сега вече четвърти отбор ще се бори за титлата. Дано спортният шанс е на наша страна и да видим шампион.

Клуб, който не харесва вече сребърния медал, това вече е класа. Според статистиците от съседен на нас град, които следат тези неща, от 2008 г. ние комплексно сме на второ място в България. След “Локомотив Н.Н.” (Сф), изпреварвайки всички останали. Това е атестат за нашата работа и ние искаме да продължим и да се развиваме.

Почти сто процента от юношите ви старша възраст играят при мъже, както и девойките при жени. На по-късен етап къде намират реализация?
Този мъжки отбор е достояние на тези момчета. Чист плод на техните усилия. Желанието е на всички състезатели - да го има този отбор, да се развиват до край в нашия клуб. Приятно ми е да кажа, че наши състезатели се реализират вече успешно в чужбина. С гордост мога да спомена Ивайло Стоянов, който е едно от приятните открития в немското първенство, отзивите за него са великолепни. Искам тук да спомена и Красимира Сеизова, която в момента играе в отбора на Филаделфия. Това са постижения на нашия клуб и това е достатъчен атестат за нашата работа. При тези примери очаквам и другите състезатели да работят в тази насока. Ние като клуб и ръководство няма да спрем никой да се развива навсякъде в света. Но те знаят, че трябва така да работят, ако решат да се върнат в Бургас да имат едно солидно място. Изградена е приемственост, която не може да не ни радва.

Не се ли замисляте да привлечете чужди състезатели, които да играят за “Черноморец”?
Наблюдавайки какво се случва в другите спортове - какви суми се искат и дават за участие, за закупуване на състезатели, се чудя дали не е време и ние да започнем да правим същите неща. Но убедеността на ръководството, треньорите и моята лично е, че е още рано за това нещо. Необходимо е да се направят натрупвания, да започнат нашите състезатели да се връщат в Бургас и тогава. На този етап нашето финансиране и подкрепата, която търсим от спонсори, се свежда до това да си покриваме разходите за първенството във формата, в която искаме да участваме. Не сме убедени, че искайки пари за някаква звезда от другаде, това ще допринесе за развитието на нашия клуб.

И в други наши разговори сте казвали, че това е против клубната ви политика.
Да. Вероятно с ръководителите на другите спортове може да спорим дълго дали е необходимо да се дават толкова средства за състезатели с не дотам изявени качества или е по-добре да се инвестират тези средства в подрастващите. Според нас пътят трябва да се извърви от долу до горе, а не обратно – да си купуваме герои, за да имат пример децата на кого да подражават. Децата в нашия спорт са достатъчно интелигентни. Програмата за развитието на клуба е такава, че ние ходим на много състезания. Те дават достатъчно ясна визия за това дали вървим в правилна посока, на кой етап от развитието на клуба се намираме, както и какви са възможностите на състезателите.

Оправдаха ли се очакванията ви от участията на клуба в турнири извън България?
Абсолютно оправдани. Всяко първенство се характеризира с някакви особености. В един момент грешките започват да се допускат от всички. Пример за това е мекотата, с която играят нашите отбори. Ние търсим контакти с школи, където е по-силова водната топка и която се толерира в световен план. По този начин се опитваме да балансираме в игрови план мекотата в нашето първенство със силата. Присъствието на такива турнири, визирам в Скопие, за нас е много важно, защото там се докосваме със сръбската водна топка. През лятото нашият турнир става все по-силен и интересът към нас се засилва. Имаме възможност да играем с такива школи. Правим всичко възможно да контактуваме с такива отбори и да трупаме опит от тях.

Каква изненада да очакваме в следващото издание на турнира Купа Бургас, който стана известен във ватерполна Европа?
Да наистина, стана доста известен. Нивото на турнира все повече се вдига и вероятно догодина ще бъде на съвсем сериозно стъпало. Очаквам да се включат мощни държави, има запитвания вече. Фактът, че трети грузински отбор иска да присъства, значи поне в тази част на света предизвикваме интерес. Радвам се че турнирът се разви и дори имаме идея да го включим в календара на ЛЕН, но на този етап все още не му е дошло времето да го направим, защото нямаме финансовите сили като клуб да го осъществим. Нашият турнир тласна възраждането и организирането на други турнири. Възстановява се турнирът “Диана” той ще бъде включен в ЛЕН със средства на федерацията.

Може ли да се каже, че с бургаския турнир вие разчистихте пътеката и “заразихте” с примера си другите клубове в България?
Тази пътека беше оставена да обрасне с десетилетия и се радвам че постепенно удържахме. Въпреки многото скептици турнирът го има и ще продължи да се развива. Работим в тази насока. По всяка вероятност в Бургас ще бъдат проведени още състезания на национално ниво. Като мини балканиадата, която се проведе от Спортни имоти и Община Бургас през септември. Бургас става все по-значим на ватерполната карта. Приятно ми стана да видя отзивите за домакинството ни в сайта на сръбската федерация, където е качен и филм за турнира, - Община Бургас присъства на страницата на световния шампион Сърбия.

Колко състезатели на “Черноморец” участваха в националните гарнитури?
Това е една от темите, която е болезнена за нас, която предизвиква сътресения. За съжаление в нашата родна действителност не винаги са оценявани според нас достатъчно бургаските състезатели. Но като че ли това го изживяхме вече. Каквото се изисква от нас, що се отнася за националните отбори, ние го правим. Нагласата на нашата състезатели е да дадат максимума от себе си и да не преживяват толкова драматично ако не бъдат поканени в националния отбор. Важното е да се работи, клубът е сериозен и има възможност за израстване. Като цяло бих се затруднил да кажа колко състезатели са били в националните отбори.

В клуб “Черноморец” има достатъчно стойностни играчи, които впечатляват с качествата си. Бихте ли споменали някои от тях?
Вярно е това. “Черноморец” от няколко години вече е ватерполна марка. Така че ние си пазим реномето на марката и нашите състезатели са сред лидерите в националните отбори. Успешно се представят вратарите Михаил Колев и Георги Андреев, центърът Пламен Йорданов, Христо Иванов, вратарката на девическия отбор Румяна Евстатиева беше обявена за най-добър вратар на националния отбор. Радвам се, че присъствието ни в националния е и интелектуално.

Има ли нещо, което отчитате като грешка? Коя е най-голямата бариера, която не успяхте да преодолеете?
Не ми пречи, а ме дразни това, че училището продължава да стои в страни от спорта. Въпреки че състезателите, освен че изглеждат физически добре, те напредват и в образованието си. Но продължавам да имам проблем с освобождаването им за състезания, немислимо е да се направи лагер. Иска ми се училището да приеме това, което правим в спорта, като процес, необходим за изграждането на личността, нещо което помага и на учителите. Училището и спортът да вървят ръка за рака и да си помагаме, но за съжаление не навсякъде сме разбрани. Това не е само на ниво училища, а и на ниво висше образование. Не може един декан на университет да каже: “Щом искаш да спортуваш, да беше записал НСА”, при положение, че става въпрос за преместване на дата за изпит. Подобно отношение имат и част от родителите, според които е много по-важно да отидеш на олимпиада по география, моите уважения към науката, отколкото на състезание по водна топка. Децата от година на година идват по-затормозени психически, двигателните им способности са почти закърнели, изключение са децата с добра двигателна култура. Този стрес, който наблюдаваме при подрастващите ни принуди да правим турнири без класиране, какъвто беше Никулденският турнир. Разбирате ли какво се случва? За да не преживяват този стрес децата. Нека и в образованието да си дадат сметка за това.

На кого искате да благодарите за успехите на клуба?
На всички, които през годините преминаха през всички трудности, които съпътстваха клуба. На тези, които неотлъчно стояха и вярваха че ще се случат нещата и те действително се случиха. В изграждането на един клуб 15 г. са невръстна възраст. Дори мисля, че изпреварихме този срок и клубът се намира в добра кондиция. Истината е, че без подкрепата на община Бургас и най-вече на кмета Димитър Николов, не би било възможно да запишем всички тези успехи. Не само за изграждането на база, а и с личния пример за борбеност за преодоляване на тежките моменти. Г-н Николов е човекът, който ни даде пример как да се борим.

Как виждате “Черноморец” в най-смелите си мечти?
Не искам да мечтая за работата си. По-скоро става въпрос за планиране. Искам клубът да продължи все така да е солиден, да го опазя от сътресенията, които съпътстват много други спортове и останалите сфери от нашия живот. Искам тези хора да имат комфорта да обичат града си, държавата си и клуба си. Заредени сме за бъдещето. “Черноморец” го виждам доста години напред и смятам че това ще се отрази на българската водна топка, не само на Бургас. Искам спортните хора да намерят правилното решение за развитието на този спорт, да отделят шарлатаните, които напълниха и другите спортове, от истинските, за да може да продължи да се развива спорта по начин, който е достоен за такъв град с толкова светила на българския спорт. Иска ми се всички тези хора, които отиват по чужбина и тези, които ще заминат, един ден да се приберат в България. Това ще е най-голямата награда за мен.